НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
75
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален
научен
принос.
1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г 2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация.
Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален
научен
принос.
Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд.
към текста >>
Английският
език
е на ниво -
език
на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г. със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена". Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец.
Английският
език
е на ниво -
език
на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в.
към текста >>
Никюп, Великотърновско) Библията на готски
език
и с това поставил началото на първичния германски литературен
език
.
Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.
Никюп, Великотърновско) Библията на готски
език
и с това поставил началото на първичния германски литературен
език
.
Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Ще приемете ли блага от
езика
си и благодат от сърцето си?
Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли?
Ще приемете ли блага от
езика
си и благодат от сърцето си?
И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?
към текста >>
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат
научени
от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат
научени
от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
към текста >>
Ще приемете ли блага отъ
езика
си и благодатъ отъ сърдцето си?
Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли?
Ще приемете ли блага отъ
езика
си и благодатъ отъ сърдцето си?
и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си? Роде лукавий и нечестивий, противъ кого възставате, противъ мене ли, противъ кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намѣритѣ? Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници?
към текста >>
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ
научени
отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.
Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ
научени
отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии.
Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. Месаилъ, Халилуя Халилуя Ели.Азъ съмъ Богъ, и нѣма да се повърна отъ благитѣ си намѣрения. Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ. И дѣйствително той ме позна и възвиси гласътъ си за помощь.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Аз мога да ви говоря на два
езика
— на някои с прост
език
, и на други с
научен
, защото на нас ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме.
Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни юхожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с небето и следователно — полезни за България. И когато се молим: „Да бъде волята Божия! “, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за теб, който така се молиш. Ние като въглен трябва да се запалим.
Аз мога да ви говоря на два
езика
— на някои с прост
език
, и на други с
научен
, защото на нас ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме.
Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исус Христос имаше 12 души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи — от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Това е алегория, която ви говоря, а на
научен
език
значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас.
Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър.
Това е алегория, която ви говоря, а на
научен
език
значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас.
Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
към текста >>
5.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „
Езикът
на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“
На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „
Езикът
на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там
към текста >>
Консулов критикува, с недостолепен
език
и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г.
Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст.
Консулов критикува, с недостолепен
език
и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г.
професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн.
към текста >>
Съвсем инцидентно се разви напоследък един
научен
спор, по който продължава да се пише от много страни.
1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище
Съвсем инцидентно се разви напоследък един
научен
спор, по който продължава да се пише от много страни.
Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта.
към текста >>
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да
език
, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното.
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да
език
, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен
език
не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
„Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници.
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен
език
не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
към текста >>
Езика
на сказчика беше хубав, завиден.
те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи.
Езика
на сказчика беше хубав, завиден.
Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна.
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
В „Речник на чуждите думи в българския
език
”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр.
Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата.
В „Речник на чуждите думи в българския
език
”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр.
„буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство".
към текста >>
Де се поставя
езикът
?
Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? Ще теглите една линия между тях. И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата „Д"?
Де се поставя
езикът
?
— На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана.
към текста >>
Тогава, между горната челюст и
езика
се образува една праззнина, един триъгълник.
Как се произнася буквата „Д"? Де се поставя езикът? — На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен.
Тогава, между горната челюст и
езика
се образува една праззнина, един триъгълник.
Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец.
към текста >>
Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява
научен
труд и този труд е изгубен.
. . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет.
Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява
научен
труд и този труд е изгубен.
Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)УЧИТЕЛЯ - КЪМ ПРАВДАТА
към текста >>
То е издадено на френски
език
.
Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър".
То е издадено на френски
език
.
В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд. Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен.
към текста >>
Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния
език
на Природата.
Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка. (120 стр.) Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си.
Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния
език
на Природата.
Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава.
към текста >>
Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки
език
".
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно.
Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки
език
".
Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него.
към текста >>
Всички думи в
езика
са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове.
С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как да я нагласите. (240-241 стр.) Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката.
Всички думи в
езика
са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове.
И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. (192-193 стр.)
към текста >>
Запитват: На какъв
език
е това изречение?
Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.
Запитват: На какъв
език
е това изречение?
- То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи.
към текста >>
- То е на стар
език
, буквално не може да се преведе.
Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какъв език е това изречение?
- То е на стар
език
, буквално не може да се преведе.
Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.
към текста >>
7.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
То е основано на строг
научен
опит."
Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория.
То е основано на строг
научен
опит."
През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение.
към текста >>
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един
език
, всички бяха свои.
С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един
език
, всички бяха свои.
Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море. На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако. "Ще се очерни - каза тя - я да го завия с тази престилка!
към текста >>
То е основано на строг
научен
опит." В тази си беседа Учителя каза много неща.
Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е теория.
То е основано на строг
научен
опит." В тази си беседа Учителя каза много неща.
Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях. И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
към текста >>
8.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
След това го кара да напише текст на
научената
от него мелодия.
Учителя дава песента "Малката буболечица" Песента е дадена на 27 май 1933 г. Учителя възлага на Олга Славчева да я нотира и напише текста. Това Той често прави като на цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти.
След това го кара да напише текст на
научената
от него мелодия.
Песента се нотира и се приобщава към творчеството на Учителя. Спомени за историята на песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници: 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Конкретно за песента "Малката буболечица" На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".
към текста >>
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на
езика
на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на
езика
на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на
научената
от него мелодия.
Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента.
И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на
научената
от него мелодия.
Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!
към текста >>
9.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
Известно е, че песента "Химн на великата душа" е дадена през лятото на 1933 г. За тази песен има подробно описание от Елена Андреева. 2. Спомен на Елена Андреева: Песните на Учителя Конкретно за песента в спомена на Елена Андреева: Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
10.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на
езика
на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на
езика
на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Значи, когато някой
новонаучен
от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада.
С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка. Всеки наказан е пазен от двама-трима рогати с тринога в ръка, и щом някой от наказаните спре да работи, пазачите веднага го мушкат с триногите си. До центъра на Земята има девет различни по интензивност полета, или девет свята.
Значи, когато някой
новонаучен
от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада.
Това не е изтичане на злото от нас към ада, както някои тълкуватели на Паневритмията казват, а е свързано с адовите сили, към които ние имаме атавистични навици още от падението на човечеството и щом сме свързани с тях, много мъчно можем да се освободим. Вижте на филма Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него.Във връзка с това Учителят отбелязва: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират. Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите.
към текста >>
11.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
12.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
13.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше. Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят. Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно. Всемировият Учител беше пред нас. Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите на Вселената.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български
език
за Вселената. Амин!
Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
към текста >>
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе
научена
и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
към текста >>
14.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 26 август
, 26.08.1939 г.
Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат
научени
от Господа."
Страданията предшествуват Любовта. В Писанието е казано: „Блажен е, който стигне до това време." А това се отнася за сегашното време. Това, което е Божествено, е всякога ново. Периодът на ученичеството е най- дълъг; това е Царството Божие на земята. Шестата раса е период на ученичеството.
Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат
научени
от Господа."
Ангелите са като хора. Те са много интелигентни същества; имат свой вътрешен живот и дълбочина. Те си имат училища, забавления, музика. В Невидимия свят ония, които ви обичат и които вие обичате - това е интересното; онзи, който ви обича, той не трябва да иска да ви причини страдания. Всяко нещо, което той прави, трябва да бъде за твое добро.
към текста >>
От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „
Езикът
на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата".
Поздрав на всички братя и сестри. 12 септемврий 1939 година Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 6) ОБИЧНИ БРАТЯ,
От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „
Езикът
на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата".
Другите работи за тая година остават същите, както са изложени в писмото ни от 12 септемврий. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 6 декемврий1939 година
към текста >>
15.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат
научени
от Господа."
Страданията предшествуват Любовта. В Писанието е казано: „Блажен е, който стигне до това време." А това се отнася за сегашното време. Това, което е Божествено, е всякога ново. Периодът на ученичеството е най- дълъг; това е Царството Божие на земята. Шестата раса е период на ученичеството.
Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат
научени
от Господа."
Ангелите са като хора. Те са много интелигентни същества; имат свой вътрешен живот и дълбочина. Те си имат училища, забавления, музика. В Невидимия свят ония, които ви обичат и които вие обичате - това е интересното; онзи, който ви обича, той не трябва да иска да ви причини страдания. Всяко нещо, което той прави, трябва да бъде за твое добро.
към текста >>
От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „
Езикът
на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата".
Поздрав на всички братя и сестри. 12 септемврий 1939 година Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 6) ОБИЧНИ БРАТЯ,
От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „
Езикът
на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата".
Другите работи за тая година остават същите, както са изложени в писмото ни от 12 септемврий. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 6 декемврий1939 година
към текста >>
Тази дума „гъш" е на ватански
език
, който е един от най-древните езици.
Учителят прочете от книгата „УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ" за свещения огън. Човек може да знае всички теорий, които съществуват в музиката. Това е хубаво, но по-съществено е да знае практиката да пее и да свири. Когато малкото дете види пламъка на свещта и иска да си тури пръста на пламъка, майката му казва - гъш. Три пъти детето си туря пръста на пламъка и тогава почва да разбира.
Тази дума „гъш" е на ватански
език
, който е един от най-древните езици.
В живота когато чуете гласа „гъш" послушайте го, това е вътрешно произхождение. Ако вие не го послушате ще имате страдания. Всяко страдание показва, че сте бутнали една запалена свещ. Силата на човека седи в знанието на свещения огън, на човешката мисъл, чувства и човешката постъпка. Но трябва да знаете как да употребите свещения огън.
към текста >>
16.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Наученото
в Школата на Изгрева, прилага в практиката си и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология.
Следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя се запознава през 1922 г. и става близък негов ученик и последовател. Николай Дойнов е един от първите заселници на Изгрева. Като ученик в Младежкия окултен клас на Учителя, Николай Дойнов постепенно навлиза в езотеричното познание; започва да открива скритите връзки и зависимости между различните прояви на Битието и достига до астрологията.
Наученото
в Школата на Изгрева, прилага в практиката си и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология.
Добър астролог, верен ученик на Беинса Дуно, Николай Дойнов преминава през много обрати на съдбата, но запазва вярата си в духовното и не се страхува да отстоява идеите си, дори когато учението се преследва от властта. Издава книги свързани с астрологията и с историята на Братството. Книги от Н. Дойнов, които могат да се изтеглят като PDF или да се четат директно: Науката на първата човешка раса
към текста >>
Николай Дойнов размишлява върху
наученото
в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология.
отношението на астрологията към душевния живот на човека”. Забележително е, че още през 30-те години на ХХ век Учителя Петър Дънов подчертава необходимостта от поява на астропсихология (синтез на две науки, психология, предимно юнгианска, и астрология, възникнала едва петдесет години след това). Освен това, Учителя разкрива най-дълбоката същност на астрологията, поставя я извън полето на материалистичния мироглед: “Всички планети, Слънцето, Луната, пояснява той, представляват една разумна система. Те са образувани от Разумни същества. Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”.
Николай Дойнов размишлява върху
наученото
в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология.
Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов.
към текста >>
Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само
езикът
на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек.
Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология. Астрологът, според Николай Дойнов, трябва да си служи с тези окултни науки, защото показаните в хороскопа предразположения и характеристики могат да бъдат различно възприети, проявени и използвани, в зависимост от онова, което човек носи като дадености, намерили израз на ръката, черепа и лицето му.
Това е и един от основните принцип в работата на Николай Дойнов: да се чете не само
езикът
на хороскопа, но да се търсят и знаците, изписани върху главата и ръцете на дадения човек.
Едва тогава заключенията на астролога могат да бъдат достоверни и съветите му полезни. Затова и книгата, представяща астрологичната теория и практика на Николай Дойнов, носи заглавието “Ръководство по астрология, френология и хиромантия”. Това са “трите свидетели”, както той ги нарича, или “трите ключа” към разбирането на дадената индивидуалност и на уроците, които в настоящото си превъплъщение душата трябва да научи; това е и възможност за дадения човек да си припомни онези задачи, които си е поставил преди въплъщаването си на Земята. В този смисъл “Ръководство по астрология, френология и хиромантия” определено е оригинална и новаторска в търсенията си към едно по-многостранно и цялостно разбиране на човека. Книгата на Николай Дойнов е интересна за съвременния читател също и с това, че в нея е представена историята на астрологията от най-дълбока древност.
към текста >>
“Символите са
езикът
, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов.
“митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък.
“Символите са
езикът
, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов.
А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите. Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.88
към текста >>
А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният
език
и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе?
Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов.
А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният
език
и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе?
И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите. Соня Митева Публикувана в Вестник Братски живот бр.88 70 .
към текста >>
17.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
После искаш да разрешиш някой
научен
въпрос, безименния пръст ще подпреш.
Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, тури този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така пет минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо дали е право или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали?
После искаш да разрешиш някой
научен
въпрос, безименния пръст ще подпреш.
Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкия пръст ще подпреш и т.н. След туй някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все таки ще окаже известно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пак е приятно.
към текста >>
Това е
научен
опит, който ще ви доведе до известни познания.
Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си – да видите какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по Венерината област, и наблюдавайте дали неразположението ви ще изчезне. Същевременно следете каква мисъл и какво чувство ще минат през ума и сърцето ви. Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко пъти.
Това е
научен
опит, който ще ви доведе до известни познания.
„Двигатели в живота“2, „Вътрешна просвета“, стр. 36. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният – човешката душа, безименният – човешкия ум, а малкият пръст – човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят – света на Любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използват силата си.
към текста >>
„
Езикът
на Любовта“2, „На своето място“, стр. 327.
Показалецът представя човешкия дух, средният – човешката душа, безименният – човешкия ум, а малкият пръст – човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят – света на Любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на Любовта. Ето защо когато се почувствате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст поотделно и кажете: „Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.“ В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява.
„
Езикът
на Любовта“2, „На своето място“, стр. 327.
Поставете първия пръст (показалеца) на лявата ръка в средата на музикалния ръб на челото. Освободете ума си, да видите, какво чувство ще се яви у вас. Вдълбочете се в себе си. Направете същото с пръста на дясната си ръка. Турете сега първия пръст на дясната ръка върху веждите, там, дето се образува малък ъгъл.
към текста >>
Всеки човек трябва да знае отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите,
езикът
му и с каква задача е натоварен всеки уд… Ценно нещо е човешката ръка.
Като става от сън, първата работа на човека седи в това, да разгледа ръцете си, лявата и дясната, да хване всеки пръст на ръцете си поотделно и да види, какво е написано там. Като изучава ръцете си, човек ще намери в тях ред методи и правила за работа. По този начин той ще изучава както себе си, така и окръжаващите. „Посока на растене“, „Внушение“, стр. 31-32. Щом се научите да цените и зачитате удовете си, трябва да започнете с изучаване на техния произход.
Всеки човек трябва да знае отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите,
езикът
му и с каква задача е натоварен всеки уд… Ценно нещо е човешката ръка.
Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в Природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу Слънцето и да затвори очите си, за да познае, какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т.н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии.
към текста >>
18.
Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
, 02.02.1902 г.
Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски
език
, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им.
Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски
език
, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г
към текста >>
Сред тях изпъкват съчинения с
научен
и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.).
Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Сред тях изпъкват съчинения с
научен
и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.).
На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г За Методи Константинов може да се прочете в:
към текста >>
Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски
език
, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша.
След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов.
Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски
език
, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша.
Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”.
към текста >>
Издаде я този, издателя Жерард Низе, който всъщност я преведе и то на много хубав
език
, така хубаво написана, че даже Методи искаше после от френски да му я преведат на български, а третата му книга, тази за астросоциологията издаде главен собственик и издател Оригас.
Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше. Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах. Толкова много опити прави и кой не му обещаваше и не го пускаха в края на краищата. А всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много издания в Париж.
Издаде я този, издателя Жерард Низе, който всъщност я преведе и то на много хубав
език
, така хубаво написана, че даже Методи искаше после от френски да му я преведат на български, а третата му книга, тази за астросоциологията издаде главен собственик и издател Оригас.
Аз ти споменах за него. Той беше много интересен човек, който първо прочете всичко, което има от Учителя, тогава подписахме договора с него. Той подписа договора, за което трябваше да дам 5000 франка, за да излезе книгата. Разбира там има един много интересен метод на издаване, който е много така удобен за всякой един автор. Първо трябва да дам пет хиляди франка, той след това като излезе книгата, същите пет хиляди франка ти ги връща в книги на книжарска цена.Но въпреки това той направи едно голямо проучване на Словото.
към текста >>
19.
Заминаване на Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя, 10 февруари 1979 г.
, 10.02.1979 г.
Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски
език
, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им.
Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски
език
, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г
към текста >>
Сред тях изпъкват съчинения с
научен
и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.).
Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Сред тях изпъкват съчинения с
научен
и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.).
На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г За Методи Константинов може да се прочете в темата:
към текста >>
20.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
И откривам, че
езикът
на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове.
Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив! Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”).
И откривам, че
езикът
на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове.
В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение.
към текста >>
Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече
наученото
.
се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години.
Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече
наученото
.
Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания. Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница. Без тях той не тръгвал никъде. Хипократовата клетва Петър Димков дал пред всевишния и пред собствената си съвест. Никога не й изменил.
към текста >>
21.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
По-късно се явява допълнително на изпити по латински
език
и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки
език
в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
Изнасяни са лекции и е предоставяна съответна литература за запознаване на младежите с християнското учение. Участвали са около 70 младежи. Правели са и излети в планината. 1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София.
По-късно се явява допълнително на изпити по латински
език
и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки
език
в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи.
1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
към текста >>
Преподаването е било изцяло на английски
език
.
1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г. - получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по религия) в Атина. Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация.
Преподаването е било изцяло на английски
език
.
В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и „В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“. 1928 - 1929 г. - Крум се връща в България и прекарва на Изгрева с Учителя и Братството. 1929 - 1932 г.
към текста >>
Аз не знаех английски, а на какъв
език
да го кажа?
Та отидох там с главната цел са науча английски. Но и записах някои курсове. Сложиха ме да живея с един руски емигрант, който бе живял в България пет години и знаеше много добре български и английски. Беше един прекрасен човек. Всеки един новодошъл студент трябваше да каже защо идва, какво иска да научи и какво очаква.
Аз не знаех английски, а на какъв
език
да го кажа?
Обаче аз го написах на български. Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец.
към текста >>
Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах
наученото
предния ден.
" Тя го принуди да се откаже. Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски.
Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах
наученото
предния ден.
Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча езика. След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него.
към текста >>
Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча
езика
.
Виктор, руският емигрант също не можа да издържи - отказа се. Обаче аз съм инат и реших, че ще карам на хляб и маслинки. Почвам да агитирам другите за вегетарианство. Не знаех английски, затова помолих моят приятел Виктор, каквито възражения има по този въпрос да ми ги казва и да ми ги превежда на английски. Аз наизустявах доводите си и следващият път аз ги изтъквах като декламирах наученото предния ден.
Така започна един дълъг диалог между колегите ми и мене, от което никой не стана вегетарианец, но аз налучках най-верния път да науча
езика
.
След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него. Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно.
към текста >>
Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в
езика
, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето.
След три-четири месеца аз можех свободно да говоря английски. Ние живеехме на брега на Егейско море. Не случайно му казват Бяло море. Особено септември, октомври, ноември то е идеално гладко и няма нито една тръпка по него. Много прозрачно и от брега се виждат какви ли не красоти по морското дъно.
Понеже на първо време нямах много възможност да общувам с другите поради затруднения в
езика
, аз прекарвах цели часове да размишлявам покрай брега на морето.
Едновременно с това аз се свързах с теософското общество в Атина и можех да получавам от тях книги на английски. А аз вече свободно можех да чета на английски. А със себе си бях взел и онези книги, които бе ми дал г-н Дънов. И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся.
към текста >>
Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага
наученото
да бъде в школата на живота, т. е.
Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот.
Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага
наученото
да бъде в школата на живота, т. е.
да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи?
към текста >>
Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто
език
изисква смислов превод, то животните схващат само
езика
на Любовта.
Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества. Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта.
Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто
език
изисква смислов превод, то животните схващат само
езика
на Любовта.
Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата.
към текста >>
„Универсалният
език
на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание.
Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си.
„Универсалният
език
на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание.
Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри.
към текста >>
Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски
език
.
Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело.
Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски
език
.
За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той.
към текста >>
Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски
език
, и приятели на Вено.
Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи.
Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски
език
, и приятели на Вено.
Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си. След скромната, но приятна вечеря, слушах разказите й за Учителя и Братството.
към текста >>
НАГОРЕ